Хершел е първият човек, открил съществуването на инфрачервените лъчи.

Още през февруари 1800 г. той използва призма за изследване на видимия спектър. Хершел установи, че може да постави термометъра извън червения край на спектъра и откри неизвестни невидими спектри, които бяха по-горещи от всяка видима светлина.

Днес ние наричаме този невидим спектър „инфрачервено“ лъчение, което се намира между видимата светлина и микровълновите честоти на спектъра на електромагнитните вълни. Частта с дължина на вълната от 0,78 ~ 2,0 микрона се нарича близка инфрачервена, а частта с дължина на вълната от 2,0 ~ 1000 микрона се нарича термична инфрачервена. Когато инфрачервеният лъч се предава на повърхността, той ще бъде абсорбиран от атмосферните компоненти (особено H2O, CO2, N2O и т.н.) и неговият интензитет ще намалее значително, само при средна вълна 3um ~ 5um и дълга вълна 8um ~ 12um Двете лентите имат добро предаване, което е известно като атмосферен прозорец. Повечето инфрачервени термовизионни камери откриват тези две ленти, изчисляват и показват разпределението на повърхностната температура на обектите. В допълнение, поради слабата способност на инфрачервеното проникване до голяма част от твърдите и течните вещества, инфрачервеното термовизионно откриване е главно за измерване на енергията на инфрачервеното излъчване на повърхността на обекта.